Прелетя като ястреб, а аз даже не разбрах?!

Чак се чудя, кога успя тази година да се изниже. Все си мисля, че стана чудо, прекалено бързо прелетя годинката, като ястребче дебнещо плячката си, но без то да разбере? А през тази година, какво ще се промени, какво ме очаква? - Нямам никаква представа. Но трябва да се действа... като за начало мисля да напусна работа... нали нали.. ще заминавам :) ЩАСТЛИВА... трябва да бъда по щастлива тази година, ей така, просто обичам усмивките и щастието .. ех дано дано!
Любовта ме е споходила отдавна, но дано не я затрия по пътя за чужбина :)

Честит нова година на всички (или на никой). Здраве, ЩАСТИЕ, любов, пари и много усмивки ....

Лошо нещо, но неизбежно

Тъкмо вчера обеснявах как нищо съществено не е се случило за мен през новата година...
ами днес сутринта.. към 6:20 часът ми звънна телефона, беше майка ми!
Съобщи ми новината която веднага нахлу в главата ми, като видях по кое време ми звъни...
Баба ми е починала! Незнам дали е редно да го пиша тук, но мамка му... тежко ми е!
Мисля, че всички ние мислехме че едва ли не, нашата баба е безсмъртна! Тя винаги е там, с болежки или не, с усмивка или сълзи на лицето, тя си беше у дома.
Но ето сега я няма, а аз не съм я виждала от лятото... чухме се оня ден, казах и че Януари ще се видим, като се прибера... но ей на! АЗ ще я видя по рано, но тя мен .. няма да види :((((((

Годината отмина..

Ей на! И тази година отмина. Честно да си призная, нищо кой знае какво не се случи за мен през тази година, дори бих казала, че беше доста скучна, поне до към средата и! Но ето на, по едно време, аз отново започнах да излизам и да се забавлявам, добре че ходя на Народни танци - ей големи купонджии тези хорица!
В момента си пиша, изписвам си някаква мисъл, няма кой да ме чете.. това мисля е добре, за сега.

Имам странното вътрешно усещане, че новата година, тоест 2011г. ще е доста интересна за мен. Още от началото и се вижда промяната отразена в моето заминаване за чужбина. Боже господи, ще напусна сегашната си фирма, ще ми е тежко, свикнах и някакси... въпреки малките заплати, хората са точни и ми беше много забавно. Но уви, има неща които трябва да се случат! ОТ кога си мечтая да излезна извън България, да видя света... та това вече наистина съм аз. На нас стрелците ни е заложено да пътуваме, да се забавляваме.. и ето сега настъпи моя час... може би ще продължа мисълта си, другия път :)

Весели празници на мен и на вас.. които още ви няма :)

Имам си блог!

Гледах, четох, продължавах да разглеждам и в крайна сметка реших и аз да си направя блог. Да ме питате защо, няма как да кажа! Може би един ден ще знам!